Веднъж в една градина имало много цветя, кое от кое по-хубави. Но сред тях имало едно което било по-красиво от всички. Другите цветя много го хвалели. Един ден розата муказала:  -Ах, толкова си хубаво, че не мога да спра да те гледам.  -Много благодаря за комплимента -- казало то Божурът казал:  -По-хубаво от теб никога не съм виждал в тази градина. Невенът добавил:  -Това е истина, защото си много красиво.  Цветето получавало по цял ден комплименти и веднъж си помислило, че заради своята красота е по-важно от другите. Тогава почнало да ги команд- ва. На тях това не им харесало. Решили даго отскубнат. Хванали го докато спяло и го отскубнали.То усетило болка и се събудило. Но било късно. То лежало на тревата.  -Ще съжалявате! – казало то.  На сутринта дошла стопанката на къщата  -О, това цвете е откъснато и е увяхнало. Жалко беше хубаво. –казала тя Взела го и го хвърлила. Тогава невенът казал на божура: -Другия път няма отведнага да съдя по красотата.